Имуществени отношения при развод

При развод имуществените отношения между съпрузите зависят преди всичко от това кой режим на имуществени отношения е приложим към брака: законов режим на общност, законов режим на разделност или договорен режим (брачен договор) чл. 18, ал. 1 от СК. Режимът може да бъде променян и по време на брака чл. 18, ал. 4 от СК, а брачните договори и приложимият законов режим се вписват в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията чл. 19, ал. 1 от СК.

1. Ако между съпрузите действа законов режим на общност

     Това е режимът, който се прилага по право, когато съпрузите не са избрали друго чл. 18, ал. 2 от СК.

     При него съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака чл. 27, ал. 1 от СК. До развода общото имущество се управлява съвместно, а разпореждането с общо имущество по правило се извършва от двамата съпрузи заедно чл. 24, ал. 3 от СК. Никой от тях не може по време на брака да се разпорежда с бъдещия си дял от общността чл. 24, ал. 1 от СК.

       След развода основното правило е, че дяловете на съпрузите са равни. Това е трайно възприето и в съдебната практика, напр. Решение № 60147 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, където се приема, че равенството на дяловете произтича от законовата презумпция за съвместен принос.

Но законът допуска отклонение от това равенство в две основни хипотези:

   - когато на единия съпруг е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца и това създава за него особени затруднения, съдът може да му определи по-голям дял от общото имущество чл. 29, ал. 1 от СК;

    -когато приносът на единия съпруг в придобиването значително надхвърля приноса на другия, съдът може да му определи по-голям дял чл. 29, ал. 3 от СК.

Отделно, съпругът, на когото са предоставени родителските права, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за отглеждане и възпитание на децата чл. 29, ал. 2 от СК.

2. Иск за част от стойността на определено имущество на другия съпруг

Наред с подялбата на общото имущество, при развод всеки от съпрузите може да претендира част от стойността на:

    вещи за упражняване на професия или занаят;

    вземания на другия съпруг,

ако са придобити по време на брака, са на значителна стойност и е налице принос за придобиването им с труд, средства, грижи за децата или работа в домакинството чл. 30, ал. 1 от СК.

Това право е особено важно, когато съответните активи не влизат пряко в съпружеската имуществена общност, но реално са натрупани с общ принос.

3. Ако между съпрузите действа режим на разделност

          При законов режим на разделност всичко, което всеки съпруг придобива по време на брака, е негово лично притежание чл. 33, ал. 1 от СК. Това означава, че при развод не се дели „обща имуществена маса“ по правилата на съпружеската имуществена общност.

        Въпреки това законът защитава приноса на другия съпруг: при прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл с труд, средства, грижа за децата, работа в домакинството или по друг начин чл. 33, ал. 2 от СК. Тоест, при разделност няма автоматична съсобственост, но има компенсационен механизъм.

4. Ако има брачен договор

         Съпрузите могат да уредят имуществените си отношения с брачен договор както преди брака, така и по време на брака чл. 37, ал. 1 и ал. 3 от СК. В него могат да се уговарят въпроси като:

    правата върху имущество, придобито по време на брака;

    правата върху имущество, притежавано преди брака;

    управление и разпореждане с имуществото, включително семейното жилище;

    участие в разходите и задълженията;

    имуществените последици при развод;

    издръжката между съпрузите;

    издръжката на децата;

    други имуществени отношения, ако не противоречат на СК чл. 38, ал. 1 от СК.

За неуредените в брачния договор въпроси се прилага законовият режим на общност

5. Споразумение при развод по взаимно съгласие

         При развод по взаимно съгласие съпрузите задължително представят споразумение относно децата, семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име чл. 51, ал. 1 от СК. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода, включително имуществените.

         Това означава, че при развод по взаимно съгласие имуществените отношения могат да бъдат уредени доброволно и договорно, вместо по-късно да се водят отделни дела за дялове, делба или парични претенции.

 6. Семейното жилище след развода

          Имуществените отношения при развод почти винаги засягат и ползването на семейното жилище. Ако с решението за развод съдът предостави ползването на единия съпруг, възниква наемно правоотношение по силата на самото съдебно решение чл. 57, ал. 1 от СК. Съдът може да определи и наем, като не се дължи наем за жилищната площ, ползвана от ненавършилите пълнолетие деца чл. 57, ал. 2 от СК.

          Това не е собственост, а уредба на ползването, но на практика има съществено имуществено значение.

7. Лично имущество на съпрузите

         Не всичко, притежавано от съпрузите, подлежи на подялба. Всеки съпруг може да се разпорежда с личното си имущество . При спор често възниква въпрос дали дадена вещ е обща или лична.

       Съдебната практика приема, че ако даден имот е придобит по време на брака с лични средства на единия съпруг, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество. Това е потвърдено например в Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Мария Иванова, както и в Определение № 1376 от 2.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4781/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева. Практически това означава, че при развод първо се изяснява кое имущество изобщо попада в общността, и едва след това се пристъпва към делба или определяне на дялове.

8. Заварени бракове

        За бракове, сключени преди влизането в сила на действащия СК, правилата за имуществените отношения също се прилагат и към имуществата, придобити по заварени бракове § 4, ал. 1 от СК. Тези съпрузи могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор

9. Международен елемент

        Ако съпрузите са с различно гражданство, живеят в различни държави или имат имущество в повече от една държава, трябва да се определи кое право урежда имуществените им отношения.

        По българското международно частно право имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към личните им отношения чл. 79, ал. 3 от КМЧП. Съпрузите могат да изберат приложимо право за имуществените си отношения, ако това е допустимо чл. 79, ал. 4 от КМЧП

Когато е приложимото правото на ЕС, особено значение има Регламент (ЕС) 2016/1103. Той допуска съпрузите да изберат приложимо право измежду правото на държавата на обичайно местопребиваване или на гражданството на единия от тях член 22 от Регламент (ЕС) 2016/1103.При липса на избор се прилага, по правило, правото на държавата на първото общо обичайно местопребиваване след брака член 26, параграф 1, буква „а“ от [Регламент (ЕС)2016/1103. Това право урежда, наред с другото, класификацията на имуществото, отговорността за дългове, прекратяването на режима и разделянето на имуществото член 27 от Регламент (ЕС) 2016/1103

Важно е и че приложимото право по регламента се прилага към всички активи, независимо къде се намират член 21 от Регламент (ЕС) 2016/1103.

10. Практически извод

При развод „имуществени отношения“ обхващат най-често следните въпроси:

    кое имущество е общо и кое е лично;

    какъв е приложимият имуществен режим;

    дали дяловете са равни или има основание за по-голям дял;

    дали единият съпруг има право на парична компенсация за принос;

    какво става със семейното жилище;

    има ли брачен договор или споразумение при развода;

    има ли международен елемент и кое право се прилага.

Тъй като материята е сложна адвокат Никола Арабаджиев би Ви помогнал бързо и лесно да се ориентирате за правните въз