Запор на МПС: правно значение и последици при разпоредителни сделки с МПС с наложен запор

Автор: адв. Никола Арабаджиев 

Какви са значението и последиците за страните  е практически важен при разпоредителни сделки с МПС . При наложен запор МПС остава собственост на притежателч му, което е съвсем различно от краден автомобил. При продажба на МПС  имаме продажба на движима вещ, за която обаче се изисква нотариална заверка на подписите на страните – , но липсата на регистър, в който страните или нотариуса да могат да направят справка за наличието или липсата на запор, това  води до съответните неблагоприятни последици.

Какви са тези последици е практически важно.

Налагането на запор върху движима вещ  е действие на ЧСИ, с което се разпорежда, че съответната вещ на длъжника е предназначена за принудително изпълнение и се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. Съгласно гражданския процесуален кодекс /ГПК/, взискателят – кредитор може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника /чл. 442 ГПК/ т.е. при липсата на доброволно изпълнение на изискуем дълг и започването на изпълнителен процес по съответния законов ред за принудително събиране на дължимото вземане, то обект на изпълнение в процеса е цялото имущество на длъжника – всяка вещ  и всяко вземане.

/Изключение  са законовоопределени несеквестируеми вещи /чл. 444 ГПК/.

Когато принудителното изпълнение се насочва срещу движима вещ, каквато представлява автомобил, съгласно чл. 450, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител налага запор върху съответната движима вещ – с описване на вещта. Запорът обаче може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането върху, които се насочва изпълнението.

От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта /чл. 451, ал. 1/. Тези последици настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, когато изпълнението е насочено срещу вещ – посочена в поканата. Или  с налагането на „запор“ на  МПС се цели запазване на физическата цялост на запорираната вещ и нейната принадлежност към имуществото на длъжника, поради което с налагането й се му забранява да се разпорежда с вещта.

Съгласно чл. 469 от ГПК описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене и на длъжника. Тя се предава за пазене срещу подпис.

От горната законова уредба следва извода, че запорът лишава длъжника от правото да се разпорежда със запорираната вещ, но той остава неин собственик и обичайно вещта остава в негово държане. Лишаването на длъжника от държането на вещта се извършва при негов отказ да приеме вещта за пазене или по преценка на съдебния изпълнител. В този случай, вещта се изземва от длъжника и се дава за пазене на взискателя или на назначен от съдебен изпълнител пазач.

Т.е. накратко казано, след като е наложен запорът върху МПС, може да има две последици – ангажиране на наказателната отговорност на длъжника и пазач на запорираната вещ по чл. 277, ал. 2 в случай, че продаде запорираната вещ и за евентуалния й купувач – относителна недействителност на сделката спрямо взискателя – кредитор по принудителното изпълнение. Запорът не води до нищожност на сделката, а само до относителна недействителност на сделката спрямо взискателя – кредитор по принудителното изпълнение. Недействителността не е абсолютна /по отношение на всички/, а само спрямо взискателя по принудителното изпълнение в рамките на конкретния изпълнителен процес.

Стана ясно, че извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ след запора са недействителни само спрямо взискателя, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от ЗС /чл. 452, ал.1 ГПК/. Стигаме до въпроса какви собствено са последиците за третите лица, евентуални купувачи на запорирана движима вещ – МПС. Последиците, съгласно горепосочения чл. 452, ал. 1 ГПК са наличието на относителна недействителност спрямо взискателя в изпълнителния процес /дело/, по което е наложен запора, освен ако третото лице – приобретател, може да се позове на чл. 78 от ЗС /чл. 452, ал.1 ГПК/. Т.е. изглежда, че решаващо става значението на предаване на владението на вещта, защото съгласно чл. 452, ал. 1 ГПК, дори да е извършено след налагане на запора, разпореждането, т.е. продажбата ще е действителна, ако третото лице – купувач може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността, тъй като при изпълнени условията на чл. 78 ЗС – се преодолява правото на взискателя да се удовлетвори от запорираната вещ. Но, тъй като за прехвърлянето на автомобил се изисква, съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП договор с нотариална заверка на подписите, следва да се посочи, че налице е задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290, съгласно която се приема, че при изменението на чл. 78, ал. 1 ЗС от 31.10.1997 г. се е въвело изрично изключение от правилото за придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността върху тях се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. С посоченото законодателно изменение е установено изрично ново изключение от правилото, че придобилият добросъвестно и възмездно владението на движима вещ става неин собственик. Това изключение е самостоятелно и отделно от изключението, предвидено в чл. 78, ал. 2 ЗС.

Според мотивите на ВКС, това същественото при изменението на чл. 78, ал. 1 ЗС от 31.10.1997г. е да се въведе изрично изключение от правилото за придобиване на движими вещи чрез добросъвестно владение, ако са придобити възмездно от несобственик, щом за прехвърлянето на собствеността върху тях се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. С това изключение противоречието между интереса на собственика и интереса на добросъвестния владелец, придобил владението от несобственик се решава в полза на собственика съобразно принципа „Nemo dat quod non habet“ или „никой не може да даде това, което няма“.

Mакар спрямо продавача на запорирана вещ и третото лице – купувач сделката да е валидна и действителна, третото лице може да организира адекватно защитата си, тъй като тази сделка може да бъде развалена, съгласно нормите на гражданското законодателство /чл. 189 – 192 ЗЗД/. Така, съгласно чл. 189 от ЗЗД, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

Относно последиците за взискателя – кредитор по изпълнителното дело, по което е наложен запора, следва да се има предвид, че тъй като по отношение на него сделката е недействителна, то изпълнението върху запорираната вещ може да бъде осъществено, но само при условие, че се намира във владение на длъжника. Ако обаче налице е предаване на вещта на купувача и той откаже връщането й, взискателят следва да установи по исков ред недействителността и да осъди купувача да предаде съответната вещ.

Освен всичко изложено, следва да се подчертае, че вписването на сделките и запорите в регистъра на КАТ не е свързано с противопоставимост на трети лица, защото регистрите на КАТ нямат такова значение, което, както посочихме по-горе от наша гледна точка представлява несъвършенство на правната уредба.

Накрая, тъй като в двуседмичен срок от датата, на която е извършена продажбата, купувачът е длъжен да регистрира промяната на собствеността пред органите на КАТ, трябва отделно да бъде поставен въпросът за последиците и значението на отказа за регистрация на прехвърленото запорирано МПС, тъй като съгласно чл. 143, ал. 9 ЗДвП, промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. Отказът подлежи на обжалване по реда на АПК, но следва да се подчертае, че регистрацията на промяната в собствеността не е елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка и в този смисъл не може да има отношение спрямо изложеното по-горе касателно прехвърлителни ефект и действителността на сделката между страни.
Кантора Адвокат Арабаджиев има капацитета да Ви помогне във всички проблеми, които могат да възникнат при разпореждане със запориран автомобил и да допренесе за намиране на правилното решение, затова се обърнете за съдействие и консултация с нас.