Често в кантората идват клиенти с въпроси свързани с придобитото по време на брак имущество.Нашата адвокатска кантора има богата съдебна практика в тази насока.
В задължителната практика на ВКС се задава следният въпрос: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1 и 2 от СК /чл. 21, ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба?“
През време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични – чл. 22 СК и в съпружеска имуществена общност – чл. 21 СК. СК е нов и специален закон по отношение на ЗС и ЗЗД. Искът по чл. 23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл. 21, ал. 1 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество.
Фактите за действително уговореният размер на цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. В тази насока е установената практика на ВКС, обективирана в решение №86/2018 г. по гр.д.№ 2862/2017 г., на 2-ро гр. отделение, решение 8 от 2019 г. по гр.д.№1314/2018 ВКС, 2-ро гр.отделение.
Режимът на съпружеска имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения между съпрузите, защото съгласно чл. 18, ал.2 СК се прилага, ако не е избран друг режим. При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните отношения /чл.2/ и от социалните функции на брака и семейството /чл.17. В този смисъл са указанията в т.1 на ППВС № 5/1972г. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със средства от банкова сметка на единия съпруг, е негова лична собственост, без оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност. Твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право по време на брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска имуществена общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на плащанията в брой придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо придобивания със суми от влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и житейски неприемливо. Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака, по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Р Е Ш Е Н И Е№126/2019 г,гр. д.№ 352 /2019 г.ВКС , 2-ро гр.о.
Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го ограничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството – чл. 32, ал. 2 СК /чл. 25, ал. 2 СК, отм./. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.
С уважаване на иска за трансформация на лично имущество в придобития по време на брака имот се установява, че имотът е изцяло или отчасти личен на претендиращия я съпруг и не се притежава в съпружеска имуществена общност. Придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването – изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. Последното има значение при прилагане на общия закон – ЗС и ЗЗД, но при избран законов режим на разделност по новия СК, в сила от 1.10.2009 г.
В заключение : За да получите професионален съвет за вашия казус се обърнете към адвокат , който да прецени спецификата на случая. Адвокатска кантора Арабаджиев има богата практика в тази насока.Ще можем да разрешим адекватно възникналите проблеми по делбата на имуществото при развод /прекратяване на СИО.
