Disable Preloader

Ползват ли се от несеквестируемостта по чл. 446, ал. 1 ГПК обезщетенията по трудовото правоотношение?

 Кодексът на труда, регламентира отношенията между работници и техните работодатели , предвижда отговорност на работодателя спрямо работника. С оглед съществуващия конституционен ред, и съгласно практиката на Върховния касационен съд и Върховния административен съд тези обезщетения са несеквестируеми.Чл. 446 ГПК предвижда, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържат суми в определен размер. Можем при буквално тълкуване  да приемем , че единствено и само трудовото възнаграждение попада под закрилата на чл. 446 ГПК .
 В своята практика върховните съдилища са подходили различно . Вместо „граматическо и логическо“ тълкуване, комбинирано с догматично-доктринерско  за разширително тълкуване, 
те провеждат коригиращо  тълкуване на нормата.
В свое решение приемат , че целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена така ,че да не застрашават съществуването му и да може да  преживява нормално .
Трудовото възнаграждение има възнаградителна функция, но има и съществено социално значение – то гарантира, че работникът/служителят ще има средства да преживее и да осигури съществуването на своето семейство. Това с още по-голяма степен може да се твърди за обезщетенията, които се дължат на лицето вследствие на виновното поведение на работодателя.
ВКС приема в друго Определение , че обезщетението за безработица, пенсия и помощ за отглеждане на дете са несеквестируеми по смисъла на чл. 446, ал. 1 ГПК. 
Като това виждане се  подкрепена и с  чл. 114а КСО, постановяващ, че върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по кодекса, не могат да се налагат запори по реда на ГПК  и ДОПК.
Може да изведем извод, че върховните магистрати приравняват  обезщетението за безработица по чл. 54а КСО и на обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Няма логика , по която  да бъде оправдано наличието на несеквестируемост за първото и отсъствието й за второто, защото практическите последици ще бъдат абсурдни.
ДОПК изрично посочва, че по отношение на данъците, задължителните осигурителни вноски и публичните вземания не се допуска принудително изпълнение върху обезщетението по трудово правоотношение, обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица и социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет. Ако се приеме тезата за секвестируемостна обезщетенията по трудово правоотношение, при конкуренция между държавата и частните кредитори на един длъжник би се стигнало до неравноправно третиране на публичните вземания спрямо частните.
 Според  Конституция страната е „демократична, правова и социална“. Когато се посяга на гарантирани от закона социални вземания на по-слабата страна в едно правоотношение, не може законови разпоредби  да се използват като аргумент за натиск върху нея. Още по-смущаващ е фактът, че в случая става въпрос за обезщетения за неправомерно поведение на работодател (по-силна страна по дефиниция в трудовото право ), от което следват неблагоприятни последици за увредения (работник/служител – по-слаба страна), като компенсаторните плащания облагодетелстват единствено кредитора по изпълнително дело (по-силна страна в изпълнителния процес).
 Тази конструкция противоречи на общественото правосъзнание и морал. Навярно съзнавайки това  не се доразвива тезата докрай по отношение на имуществена отговорност 
на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя по чл. 200 КТ. Ако се приложат предложените от него „юридически изводи“ ще следва,че обезщетенията при смърт и инвалидност по вина на работодателя могат безпроблемно да бъдат подложени на секвестиране. А това очевидно е абсурд!
 В заключение може да се посочи, че за да се избегне превратното тълкуване на определени текстове, касаещи изпълнителния процес, е необходимо de lege ferenda в ГПК да бъде въведен режим, 
сходен с този по ДОПК. Така биха се разсеяли подозренията на обществото, че в изпълнителното право преобладават лобистки текстове, негарантиращи равнопоставеността на страните.Това би отговаряло на духа на закона (КТ), на конституционния принцип за социалната и правова държава и на стандартите на социалната етика.

 При защита на Вашите права във връзка с несеквестируемост е необходимо да ползвате компетентен адвокат , който със своите познания в областа на изпълнителното производство да отстоява
и защитава интересите Ви.
Адвокатска  Кантора - адвокат Арабаджиев би Ви помогнала основавайки се на законовите разпоредби и съдебна практика . Нуждата от адвокатска защита е необходимост , а не превилегия.