Правният режим е определен в Закона за наследството.Чл.30 ЗН Наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
В съдебната практика и теория, няма спор, че с израза - имоти в чл. 31 от Закона за наследството се има впредвид всички оценими активи-недвижими и движими вещи,средства,акции ,вземания,дялове в дружества-„За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2.
След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Същата е дефиницията в нормата на чл. 33 от Закона за наследството е употребена думата имущество, доколкото предмет на завети могат да бъдат всички тези имуществени права.
Аналогично и имот в чл. 34 от Закона за наследството „Когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. Ако то не направи избор в дадения му от съда срок, постъпва се по реда на чл. 32-33". За да се разграничат хипотезите в зависимост от вида на имотите,законодателят изрично употребява словосъчетанието недвижим имот, както в чл. 36 и чл. 37 ЗН. На тази база съдебната ни практика постановява, че ако заветник, на когото са завещани различни имущества, упражни право на избор по чл. 34 Закона за наследството и са налице условията на чл. 36, ал. 1 от Закона за наследството за задържане на недвижим/и имот/и, възстановяването на запазената част следва да се извърши чрез отмяна на завета за имуществата,които заветникът не желае да задържи, независимо дали се касае за движими или недвижими вещи, вземания или права върху дялове или акции от търговски дружества, и ако тяхната стойност не е достатъчна завъзстановяване на запазената част, задържащият заветник или надарен следва да възмезди наследника със запазена част за разликата в пари. В Решение № 89 от 02.11.2020 г. по гр. д. № 885 / 2020 се приемата, че запазената част и разполагаемата част съставляват парични стойности. Запазената част е правото на наследника да получи от наследството имущество на определена стойност.Стойността се определя към момента на откриване на наследството от стойността на останалите в него парично оценими активи, от които се изваждат задълженията и се прибавя стойността на всички извършени от наследодателя завещания или дарения и чрез прилагане към така получената парична сума на математическата дроб,определена съобразно правилата на чл. 29 от Закона за наследството - Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя;Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3;Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3,когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Когато в наследството не е останало имущество, чиято стойност да е по-висока или равна на стойността на запазената част на съответния наследник,то запазената му част е накърнена.Стойността на накърнението е разликата между стойността на запазената част и стойността на останалите в наследството и получените от наследника парично оценими активи, от които са приспаднати задълженията - чист актив. Когато при приложението на чл. 36 от Закона за наследството са налице предпоставките облагодетелстваният да задържи недвижим/и имот/и, то същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението, но според цената по време на намаляването.
При възникване на юридически факт -смърт на наследодател и право на наследяване следва да се обърнете към адвокат , който да ви помогне да се ориентирате дали е накърнена вашата запазена част и какви стъпки да предприемете.
Адвокатът има теоретични и практически знания и умения , които му дават възможност за бърза и точна преценка в тази материя , която има своите специфики.
Адвокатска кантора Арабаджиев ще ви помогне да защитите правата си.
